Адаптацията на децата
Детето тръгва на градина!
Скоро ще настъпи моментът, в който малкото слънчице на мама и татко трябва да ,,напусне“ дома и да тръгне на детска градина…
Ако някой ви каже, че този момент не е от кой знае какво значение за детето – не му вярвайте!
Детето напуска дома – спокойствието, уюта, топлината на мама и татко, сигурността, познатото, своите играчки, своето креватче и своя сигурен детски свят до момента!
Именно поради тази причина или по-скоро изброените по-горе причини е важно заедно с детето и вие, скъпи родители
да ,,тръгнете“ на детска градина!
Не в прекия, а в преносния смисъл, разбира се!
Причините едно дете да тръгне на детска градина са много. Мама и татко трябва да работят. Надали едно малко дете ще разбере тази важна причина за вас, но далечна и чужда за него. То се отделя от дома, а това за едно малко дете си е преломен момент отвсякъде,от където и да го погледнем!
Идва ред на въпроса:
Готови ли са самите родители детето им да посещава градина и подготвено ли е самото дете?
Има ли случаи родителите да са по неподготвени от самите деца? – става дума за емоционална готовност.
Ако детето е посещавало ясла, то и прехода няма да е толкова болезнен – и за детето, и за родителите.
Няма нищо по-добро за едно дете от това, сутрин да се наспива, да не бърза заедно с мама и татко.Да чува постоянно: Хайде по-бързо! Ще закъснеем…За къде? За работа, естествено…
Но понякога желанията се разминават с действителността и тогава – искаме, не искаме – детето ще посещава детска градина от много малко…
❗Психологическа готовност на детето за тръгване на детска градина.
Готово ли е детето ни да се отдели от вас? Укрепнало ли е не само физически, но и емоционално?
Малко ли е едно дете на три години, за да се води смислен разговор с него?
Ако му предстои тръгване на градина – разговаряйте с детето. Говорете за промените, които му предстоят. Там, в детската ще има много други деца на неговата възраст, с които ще разговаря, ще си играе, пее, танцува, ще се хранят заедно, ще спят в една голяма спалня всички деца…
Сутрин мама или татко ще го завеждат, ще го оставят там и като си свършат работа при първа възможност бързо ще отидат да го вземат. И тогава ще си говорят много, много, как е минал денят, какво е правило детето, ще ходят на разходки…ще се гушкат силно, силно…
✔Памперса?!? В детската градина място за него няма. Става дума за първа група, не за ясла. Не че не се случва, но това са единични случаи. Махането на памперса е още една крачка към порастването на вашето дете, което от своя страна влияе на самочувствието на детето ви сред неговите връстници. Вие решавайте…
❗Самообслужване!
Обличане, събличане, обуване, хранене…Всички бързаме и нямаме търпение, понякога и нерви, и в стремежа си по-бързо да се оправим, за да не губим време все помагаме и понякога пропускаме точно онзи момент, когато детето започне да казва: Аз сам…Аз сама…
Нека дадем възможност на детето да се справя само!
✔ Дрехите
Трябва да са удобни и практични!
В стремежа си детето ви да изглежда като кукла, ще му е затруднено дори отиването до тоалетна. Гащеризони, блузи с широки ръкави, презрамки, тесни, къси, смъкващи се чорапогащници…Дебелите, поларените дрехи също не са необходими за детската.
В занималните е топло, децата са в движение, изпотяват се.
В раницата на детето трябва да има един пълен комплект дрехи за смяна. необходими, ако се намокри, изцапа…
✔Хранене
Е, би трябвало до тръгването на детска детето отдавна да е хванало лъжицата и да се храни само! Храненето също е момент от израстването на детето. Понякога в стремежа си детето да не остане гладно сме склонни ние да вземем лъжицата вместо него. Понякога също така и ние, като родители, имаме нужда от голямо търпение, а то не всеки път е „под ръка“…
Каквото и да може да направи детето само преди тръгването му на детска градина, гарантира неговата независимост, самостоятелност, а те пък влияят на самочувствието на малкия човек. А това е важно за детето и още как…Не че няма да му се помогне, не мислете в тази посока…но…моментът на
„Аз мога сам“ е много важен за децата!
✔Обувките
Има обувки за разходка, за игра, за „официални“ случаи…
Дали обувките да бъдат с лепенки?
Да, препоръчваме го, защото децата се справят сами с тях и отново стигаме до момента за тяхната независимост при самообслужването. Предварителната помощ на всеки родител се изразява в това, да е преценил кои дрехи и обувки няма да затруднят детето му, така че то да се почувства и голямо, и полезно за самото себе си.
✔ Първата родителска среща…
Ако имате въпроси – задайте ги. Ако нещо не сте разбрали, ако нещо ви притеснява – споделете го. Ако ние трябва да знаем каквото и да било за вашите деца – кажете го!
Ако родителите са настроени позитивно, ако и разговорите, които водят с децата за детската градина са позитивни,
то и самото дете по-бързо ще се адаптира към детската градина.
❗Емоционална готовност на детето
Някои деца така и не свикват с детската до подготвителна група. Различен характер, различен темперамент. Естествено, не трябва да се търси причина в детето. Има и деца бързо приспособими.
Би трябвало детския учител да успява да достигне до всяко дете!
✔Първи ден в детската градина
Е, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.
Кой тръгва с по-свито сърце за детската – мама, татко или детето? Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед. Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и…най-после… Време е да отидете и да си приберете детето от „онова непознато и за вас място“…
Как ли е милото?
Какво е правило цял ден без мама?
… Какви ли не мисли ще ви минат през главата.
Е, най-после е в прегръдките ви.
Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на „всичко“, гонени от гузна съвест, че сте „оставили“ детето си в градина?
Вие решавате…Но не мислим, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи…
Втори ден…Трети…И колелото се завърта…
✔ Разговори с детето
Най-често срещаните въпроси при взимане на детето са: Днес караха ли ти се в детската? Наказваха ли те? Какво яде? Спа ли? Пи ли вода?
Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бихме предложили един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.
Може би въпроси като:
- Похвалиха ли те днес в детската?
- Играхте ли си с децата?
- Гладен/гладна ли си?
- Хареса ли ти яденето?
- Запозна ли се с нови приятели?
- С кои деца седя на една маса?
- С кого си игра?
- А храната вкусна ли беше? – да ви дадат повече „достоверна“ информация.
Винаги може да се намери и някое „бъбриво врабченце“, което нещо да ви е подшушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.
Нали знаете, че на Мечо всичко се казва…
Природата ни е направила така, че да минаваме плавно, да тренираме уменията си. Детето не се ражда научено да ходи, например. То прави опити, изправя се, заяква и се пуска, когато е стабилно, а пък се изисква от него да е самостоятелно от раз. Не може да се получи без болка!
Всяко ненавременно нещо и всяка рязка промяна провокира страх и травма.
✔ Какво тогава трябва да направите като родители вкъщи, преди да дойде време за детска градина? Кои са успешните модели, чрез които да научите детето на самостоятелност?
Представете си средата в детската градина, дайте си ясна сметка какви умения са му нужни, за да се чувства добре на новото място. ❗Не си казвайте:
„Те в градината ще го научат, аз не мога“;
„То вкъщи си спи с нас, а там ще свикне само в легло…“;
„Вкъщи аз го храня, но там ще се научи само…“
Когато детето учи новите неща в сигурна среда, сред най-близките си, е по-леко.
Така новата среда няма да е стресираща толкова, ако е подготвено!